Дилър

„Ина се събуди от силен трясък. Отвори очи и веднага посегна към телефона си. Часът беше 9:30. Стана и отиде до прозореца – съседите ѝ се местеха в нов апартамент и бяха изпуснали дивана си секунди преди да го натоварят в очукания бял пикап. „Пълни идиоти. Можеше да поспя поне още час“, изсъска тя и се отправи към тясната си кухня. Запали цигара, докато си правеше кафе. Не можеше без никотин, въпреки че се отвращаваше от миризмата му в други помещения. Докато си топлеше вода в микровълната печка – подарък от най-добрата ѝ приятелка, отвори мейла си. Чудеше се с какво ще я зарадва новият ден. Ина имаше успешен блог от три години, но пощенската му кутия наподобяваше приемна в психодиспансер. Десетки момичета всекидневно ѝ задаваха най-различни въпроси – като се започне от това какво да облекат за първата си среща и се стигне до това как да измият срама от първата си платена оргия. Не липсваха и разтревожени родители, които искаха от нея обяснение за поведението на влюбените си тийнейджърки.
Леля Надя, майката на изчезнала Гери, беше една от тях. Звънеше ѝ по-често от собствената ѝ майка. Само че днес Ина не искаше дори да мисли за техния казус – чакаше справка от колеги криминалисти по случая и беше с вързани ръце. Отпи от горещото си нескафе и продължи с преглеждането на пощата. От мейл със странен юзърнейм ѝ бяха изпратили линк с вледеняващо заглавие – „Деца стават жертва на китайска дрога“. „Горките… И как, по дяволите, тази гадост се е озовала в България?“, помисли си Ина и се зачете в текста. Тя беше приела борбата с дрогата присърце. През последните години много от познатите ѝ умряха като кучета от свръхдоза или от инфаркт вследствие на злоупотреба с кокаин. Имаше бегла представа от ефекта на този наркотик. Днес презираше всички, които употребяваха опиати, и наричаше наркомани дори пушещите марихуана. В телефона си пазеше папарашки снимки на няколко известни личности, които шмъркаха от белия прах на частни партита. Все още не беше решила как ще използва фотосите, но буквално ѝ прилошаваше всеки път щом ги погледнеше. Същите тези дами и господа четяха морал на обществото от високите трибуни и етажите на властта. Само ако знаеха колко нищожни и жалки бяха в нейните очи. Погнусяваше се при мисълта за среща с някого от тях. Разбира се, те се опитваха да ѝ засвидетелстват уважение и респект, но нейното отношение си оставаше ледено. Не можеше да изкриви лицето си в лицемерна усмивка. Кимваше им и продължаваше по пътя си.
Сега обаче трябваше да се фокусира върху по-важна тема – как да намери дилърите на тази китайска дрога и да ги заснеме със скрита камера. Беше наясно с колко опасна задача се заема и не беше сигурна, че тя ще се увенчае с успех. Отвори инстаграм профила си и се свърза с информатор от улицата. Той беше на 49 години и живееше в „Люлин“. В миналото за кратко се беше озовал в обкръжението на Илиян Георгиевски-Главата и за кратко беше възприел ролята на гъзар. Славата му на коцкар още се носеше сред младежите, които можеха да получат съвет как да завъртят новата плеймейтка срещу скромна почерпка. Казваше се Атанас, но всички му викаха Насо Барото. Той редовно киснеше в прословутото заведение „BTW“, където освен скейтъри, бохеми и кабаретни дами се събираха и застаряващите тарикати и отрепки от 90-те години на миналия век. Беше нещо като модерна алтернатива на Синьото кафе. Клюките, които излизаха оттам, бяха с 80-процентова достоверност и Ина се заслушваше в тях, или по-точно в думите на Барото. Постоянните кибици в прочутото тротоарно кафе поръчваха бира след бира, за да получат неизменния към поръчката безплатен чипс. Ръфаха и се оглеждаха за салонния управител, а той чинно ги поздравяваше поименно. Бъркаха любезността му с приятелство и се чувстваха значими в очите на очуканите девойчета, които даваха мило и драго да им направят една свирка в тесния кенеф. Ина не се вълнуваше от завършека на жалките им интимности, а от историите, които разказваше част от контингента на постоянните посетители. Или извличаше нужната ѝ информация и за пореден път се убеждаваше как не иска да изглежда след 35-годишна възраст. Защото от това време не я делеше кой знае колко – тъкмо беше навършила 33.
Телефонът на Ина извибрира в ръцете ѝ и заваляха съобщения от месинджъра. Как мразеше Барото да ѝ пише там, толкова години и пак не се беше научил. Толкова лесно се следеше всичко от службите, пак щеше да ѝ се налага да пише дълги обяснения в районното за какво ѝ е тази информация. Друг е въпросът, че всички много добре бяха запознати с работата ѝ. Тя винаги си пъхаше носа в най-голямата помия на подземния свят. И все ѝ се разминаваше. Репортажите, които правеше за вестниците, винаги бяха на първа страница. До деня, в който реши да си направи блог. Опасността беше по-голяма, но приливът на адреналин беше по-сладък. И без това не можеше да се похвали с особено вълнуващ личен живот. Старите дилъри свенливо ѝ се усмихваха по заведенията, а младоците се криеха, защото бяха чували как преди години се престорила на клиент и после пуснала наркотика за изследване в лабораторията. Тази нейна постъпка беше поставила репортажа ѝ на челото на вестника. Сега мисията ѝ беше различна – искаше да разобличи убийците на деца. „Каква е тази проклета китайска дрога и кой я доставя?“ Тази мисъл не излизаше от главата на Ина. Тя отвори прегрелия си месинджър и без малко да разлее кафето върху себе си. Нейният стар познайник ѝ беше описал в детайли какво се случва с наркопазара към днешна дата. Чатът им започваше обещаващо и тя се съсредоточи максимално:
НАСО БАРОТО: Няма никаква китайска дрога. Това е българска мешилка, измислиха си го нашите. Купуват мефедрон* от Холандия. Тази гадост се смесва с добавки и се получава менте кокаинът, който държи много по-дълго от чистия. Ефектите обаче са пагубни. Ако дозата е по-голяма от грам, се появяват халюцинации, а ако си по-упорит в употребата – и шизофрения. Цената на кило е 30 бона. В Холандия е около 12 хиляди евро. Един път ми го набутаха, ей така, да ме черпят, без да знам какво е, и си еба мамата. Най-лошото е, че самите дилъри не знаят какво продават. Големите играчи не им дават обяснение.
ИНА: Това ли е китайската дрога?
НАСО БАРОТО: Да, това е китайчето. А хероина също го мешат с някакви лайна. Съвсем малко кафяво слагат, защото основата му е силно отровна. Преди година измряха 20 души. Тази гадост я направиха за циганските гета, ама гнусните мангали взеха да я препродават на българи и стана страшно.
ИНА: Кой я продава? Не познавам новите дилърчета.
НАСО БАРОТО: Клошари, как кой. Татуирани деца на по 20 години с бради. Ти излизаш, трябва да ги знаеш повече от мен.
ИНА: Никъде не излизам вече, а и те се плашат, крият се от мен. А за тревата какво ще ми кажеш?
НАСО БАРОТО: Билка ѝ викат.
ИНА: Шегуваш се…
НАСО БАРОТО: Слушай ме сега, нали искаш да си в час. И ей, статия във вестника няма да пишеш, чуваш ли ме, ще ти хвръкне главата този път. За много пари става въпрос. И играчите са безскрупулни.
ИНА: Оф, Насо, моля те, не ме учи как да си върша работата. Ако се наложи, ще се направя на наркоман. Ти тъп ли си? От тези лайна умират деца. Не четеш ли вестници? Едно 18-годишно момче от врачанско село е починало в съня си точно след като е пушило „китайски чай“. Това ли е „билката“?
НАСО БАРОТО: Маце, слушай сега. И билката, и китайчето, и херото са еднакво опасни.
ИНА: Ох, ти хубаво ми описа кое с какво го мешат, но сега какво да правя – как да се сдобия с тях?
НАСО БАРОТО: Ти и да се сдобиеш, никой няма да признае как стават нещата. По-редовните клиенти си коментират помежду си коя пратка каква е и си вземат от шанаджиите. Помниш ли го онзи от наказателните бригади, дето сам си пръсна кратуната?
ИНА: Да, и какво за него?
НАСО БАРОТО: Е как какво? Той е в играта от малък и пак се повлече. Никой не е застрахован. Играеш ли си с огъня, гориш. Аре, чао засега, че имам работа. Ако има нещо – пиши. След час ще пратя едно момче да ти донесе доза и да я изследваш в лабораторията. И не си и помисляй да го снимаш, че е на един от големите братовчед, ще му кажа, че си клиент. Лайно е малкият, ама съм обещал да го пазя.
Ина излезе от месинджъра и седна на стола в тясната си тъмна кухня. Нямаше кой да ѝ смени крушките на луничките на окачения таван. А историята за китайчето и новото херо за цигани я върна във времето, когато описа една от версиите за смъртта на известната столична бохемка Сиси Графинята. Всички мислеха, че е умряла от свръхдоза, но истината се оказа съвсем различна.“

„Секретно“, Калина Паскалева

Ина е скандална разследваща журналистка, която обича да дава гласност на неудобните истини. И именно затова достига до дълбините на най-мръсните схеми в подземния свят. Тя не изпитва страх от заплахи, само безкрайна жажда за справедливост, за истина, за възмездие. И докато любовният живот на блогърката е плетеница от страст, разочарование и болка, работата ѝ я поддържа винаги нащрек, винаги в готовност да помогне на отхвърлените и забравените от обществото.

„Секретно“ не е книга, подходяща за всеки. Тя е роман-изповед на жените, жертви на насилие, на децата, съсипващи живота си, още преди да са го изградили, на престъпниците, прекрачили закона.

Дали Ина ще съумее да помогне на стотиците жени, които ѝ разказват историите си?
Дали ще намери мъжа на мечтите си и вечната, всеотдайна любов?
Дали мафиотските босове, с които се конфронтира, няма да успеят да затворят устата й?
И най-важното, дали романът не проследява живота на самата Калина Паскалева? Шшшт. Това е СЕКРЕТНО.

бюлетин

ТУК МОЖЕ ДА ОТКРИЕТЕ ПОДБРАНА ЛИТЕРАТУРА, НАСОЧЕНА КЪМ ПРОБЛЕМИТЕ, КОИТО ПРИЧИНЯВАТ ЗАВИСИМОСТИТЕ И КАК ДА СЕ СПРАВИТЕ С ТЯХ

Някои от книгите не могат да бъдат открити в книжарниците, но ние ви предлагаме линкове с информация откъде бихте могли да ги закупите – онлайн аукциони.